Подбалкана, Родопите, Пирин 15-16.07.2015г

Ден Първи

Бяхме си го навили на пръста маршрута Батак-Доспат и на 15.07.2015г. след обяд тръгнахме по най-прекия път, а именно София-Калофер-Карлово-Пловдив-Братаница

Подбалканската до разклона за Копривщица вече я познавахме, но и след това продължихме да се радваме на гледките и свежестта  на природата.

Спускането към с.Розино

Пътя до Розино си е отличен, след това на места има кръпки и неравности, но е комфортно за каране.

В Сопот беше доста разкопано и не сме спирали в прахоляка щот ни беше понапекла жегата. До Карлово също се кара прилично и има ясни табели насочващи към Калофер.

До с.Васил Левски пътя е ковти, но след това се оправя. Точно преди разклона за Калофер има няколко много яки но остри завоя, а преди тях две бензиностанции с ниски( до 10ст.) цени на горивото. Калофер е хубав град, но ни се видя пуст и позанемарен. Разгледахме площадчето и паметника,

Площада и паметника на Ботев в Калофер

Мостчето към площада

и…се върнахме в Карлово за кафенце. Тук вече имаше живот, фонтанчета на площада и много прилични кафенета където да отмориш от карането и да се скриеш от жегата.

Площада в Карлово

От Карлово до с.Баня(ако не се лъжа), пътя е с неравности и кръпки, но после става масълце, с нов асфалт и маркировка, но пък с интензивен трафик. Пловдив – Братаница е с неравности и трафик, но пък платната са широки и се кара спокойно. Доволни от красивите гледки и аромата на зеленина вечерта акостирахме в дом Паликарови, мястото ни за нощувка.

Ден Втори

Днес предстоеше същественото каране, така че рано сутринта на 16.07.2015г, след бързо кафенце от автомата в центъра на Братаница поехме на път през:Пазарджик-Пещера-Батак-Доспат-ГоцеДелчев-Разлог-Благоевград

Утро в с.Братаница

През Пещера, до Батак пътя не е с добра настилка, но завоите са приятни, пък гледките красиви и освежаващи. В Батак спряхме за кафе и разходка в историческият музей, Балиновата къща и църквата „Света Неделя“.Винаги ми е била любима църквата, още не мога да се начудя как са изкопали с голи ръце кладенеца в тая скала.

Изглед от центъра на Батак

Кладенеца в църквата „Света Неделя“

 От Батак до Доспат е страшна работа братче. Пътя с нов асфалт, завийте ту остри, ту плавни, но непрекъснати.Гледките зашеметяващо красиви, аромата на природата те поглъща и те оставя без дъх. Иде ти да спреш, и да останеш за винаги на това място.

Не може да се преразкаже с думи или да се почувства от снимки, ако не си бил там.

Някъде там...

Направихме кратка почивка и фас-пауза сред красотите при стената на язовир Голям Беглик.

Стената на язовира

 Започна спускането към Доспат. Ляв завой-десен завой, ляв завой-десен завой, и пак ляв завой-десен завой…еййй, свят ми се изви по едно време от тия завои. А пък толкова чешми край пътя не бях виждал никога, през три завоя, чешма. И все нови и течащи-чудна работа.

Доспат го минахме без да спираме, не видяхме причина просто. Първите десетина километра към Г.Делчев пътя е доста зле, но беше подготвен за изкърпване и сигурно вече е приемлив за каране. Иначе е живописно и до Сатовча почти няма кой да те напсува, кара се с кеф. В Гоце Делчев хапнахме на бързо и отпрашихме през Банско за едно кръгче на центъра на Разлог. До Добринище е много добро за каране, нов асфалт и умерен трафик. След с.Баничан пътя тръгва покрай р. Места и гледките и природата са много красиви. Разлог има хубав парк и приятен център.

Парка в Разлог

На тръгване минахме по една улица по средата на която минава р. Бяла река. Коритото е направено на тераски и има поне десет кафета.Красиво и приятно изглеждаше и другия път ще спрем за по-богати впечатления.

От Разлог до София пътя си го знаем, минавали сме го вече.

Освен да кажа че в Благоевград пихме хубаво кафенце на центъра друго не остана.