с.Гуцал 07.07.2015

Напече ни жегата и в ранния следобед на 07.07.2015г. хванахме гората по маршрут:

София-Боровец-Гуцал-Ихтиман-София 

 

До Панчарево се сварихме естествено, обаче от там до Самоков, нещата станаха други.

Замириса на гора, скрихме се под дебелата сянка и въпреки неравно изкърпения път и умерения трафик пътя стана отново приятен, както и при предишното минаване от тук.

Язовир Искър

 Ориентацията в Самоков е лесна, има достатъчно и ясни табели. В града слагат нов асфалт, но той си остава там. До Боровец следват кръпки и няколко дупки, които обаче не развалят кой знае колко кефа от карането по приятните завои, съчетани с красиви гледки и свеж въздух с аромат на борова гора. Боровец е мъртвило по това време на годината, но пък е тишина и свежест. Малко живот и две работещи кафенета намерихме около писта Червено знаме, пред хотел Рила. Пихме две кафета и една минерална вода за общо 5.60лв в бистро Малина. Въпреки че правеха ремонт на терасата, хората ни обслужиха много културно и без да се мръщят на скромната ни поръчка. Имаше некви луди байкъри дето катереха велосипедите с лифта някъде на горе и после се пилеха из гората. Чухме история за някакви  англичани. На първия ден, един със счупен глезен, на втория един си отпрал кожата на целия гръб. На третия отворили багажниците на колите с фул екипировка и се стегнали както му е реда.Е нема такива идиоти просто.

Лифта и писта Червено знаме

Бистро Малина и байкъри

От Боровец до с.Радуил пътя е с много неравности и пясък на някои от завоите, но пък е спускане и може спокойно да си пърпоркаш по инерция и да се наслаждаваш на природата. На центъра на Радуис има самолет и танк, които обаче видяхме късно и не ни се връщаше да снимаме и да разберем защо са там. Другия път.

От там, до разклона за Гуцал пътя е много приятен за каране въпреки че настилката е на границата м/у добра и приемлива, трафика е минимален, а завоите леки и плавни.

До с. Гуцал се кара по същия стар асфалт, само че с по-малко кръпки, но пък с няколко доста дълбоки дупки и три-четири по-остри завоя. Гледките и чувството за уединение са много приятни, разминахме се само с една кола. От края на селото стъпихме на нов асфалт, започнахме да се изкачваме още по високо за известно време, гледките станаха още по обширни, гората ни обгърна още по-плътно. Отсечката от с.Гуцал, до разклона за Самоков / Ихтиман мога да кажа че беше най-приятната за каране от целия маршрут.

След с.Гуцал

 От разклона, през язовир Искър, та чак до Ихтиман настилката е на границата на приемлива. Има много кръпки, дупки, пропадания на пътя по завоите и много камиони. Кара се, но внимателно и без много зяпане наляво-надясно. Обаче пък е прохладно, заслужава си да се направи фас-пауза на язовира и да се насладиш на гледките на няколкото прави и сравнително равни участъка.

Язовир Искър – друг поглед

Язовир Искър – и друг поглед

 Мислехме да минем през Веринско и да се върнем към магистралата, но някъде в Живково изпуснах разклона и се нахакахме на прелеза след селото, и пак бариера естествено. След това по „околовръстното” на Ихтиман, малко магистрала и познатото ни вече Вакарел и Нови Хан.

Разхладени, отпочинали и доволни се прибрахме по живо – по здраво в София.