Powered By Blogger

До Кричим, Девин и Триград - 16.06.2017г.



240км. СОФИЯ  –  КРИЧИМ – ДЕВИН – ТРИГРАД
( тоест ден първи )

Петък, 10 сутринта. Седя си в офиса, за деня няма повече бач и си цъкам с момата  по скайпа:
 " Абе да покараме днеска а ? " – викам аз. 
 " Убу, ма къде ? "пита тя
Почвам да въртя разни 100-150 км. в едната посока, кръгчета около София, а тя мрънка – ходили сме там, тука кво ще правим… Гледам събота и неделя дъжд, пак няма да покараме с Ники. Зяпам в  мапса,  и ми изниква Кричим – Девин, било много яко там, ми разправяше преди време навигаторката. Пускам едно трасе – 215 км., ми то на един такова место бре. Ако тръгнем в 12, до 22 ще се върнем … 
и се сещам за Триградското ждрело, то май беше наоколо, добавям в мапса – 240км., колко му е… обаче… Пампорово, Чепеларе – много блазни… ама стават 520км. … що требе се изгърбиме от каране и нищо да не видим. Споделям идеята с преспиване, приема се. Бърза справка с гугъл, едно телефонче, нощувка за трийсе кинта уредена, и в 13.30 вече сме на изхода от АМ Тракия за Карабунар. 

Отбивка за почивка


За закуска и студена водичка
Пътят напред
Отсечката през Карабунар е с отличен асфалт и минимален трафик. 

с. Виноградец



Към с. Карабунар
Към с. Злокучене
В Злокучене GPSа ще се опита да ви хлъзне да минете през Ковачево, не го правете дупки, дупки и пак дупки … ужас. 

Ааа не, благодаря
Карайте си покрай Септември, и на  главния път завой за Пазарджик. 

Покрайнините на Септември
До Пазарджик си е трафик и калпав път, после обаче се оправя. 

На излизане от Пазарджик
Екстра шосенце
И толкова се бях захласнал от екстрата че влязохме във филма „ Погрешен завой 15 част”. Малко след Синитово вместо на дясно, продължих на ляво щот ми се видя по главен пътя, а GPSа беше наведен, да може да снима видео регистратора.  
Еми, така е – то не може един телефон за всичко.

Еееей ... карай в дясно бре ... чшшш ... алоууу...
 И като се увъртяхме в едни села, па некъв прелез затворен, айде карай още, та чак до Стамболийски. Не че пътя е лош, пък е и приятно за пътуване, ма що трябваше да се заблудя така.Ми, щото така.

Някъде там
Селце някакво
Влизаме в Стамболийски - павета
Там пък след обход на града стъпихме на някви павета, а уж междуградски път.
Излизаме от Стамболийски - павета
Куртово конаре - павета
 Но нейсе – по едно време се добрахме до Кричим.

гр. Кричим
Малко е топличко и забранено за мАтаристи
Кой видя байрака
Отморихме с по кафе и студена водичка, и бяхме готови за атака на планината. Пътя в началото стряска, но после значително се подобрява, а и природата е невероятна. 

Срутени скали
Неравности
Падащи камъни
От стената на язовир Кричим се разкриват чудни пейзажи и спиращи дъха гледки. 
След тунела
Пътя
Язовира
Стар мост в далечината
Стената
До язовир Въча пътя е със малка денивелация, редуващи се плавни и по-остри завои и съвсем прилична настилка, а движение почти няма. 

Чудно и безлюдно
Язовир  Антонивановци“, наречен на загиналите в района партизани от отряд „Антон Иванов“ през февруари-март 1944 г.
Най - високата язовирна стена в страната – 144,5 м.
От там, започва приятно спускане покрай язовира, има доколкото помня две крайпътни кръчмета за гладните и жадните, и много чудна природа. 

Свежо и приятно
Много понтони има във Въча
Наслаждавайки се на гледките, неусетно стигнахме до разклона за язовир ”Цанков Камък”. Един ми ти черен асфалт, едни ми ти бели ленти, едни ми ти завойчета се вият напред… Хлъцнах от изненада и моментално забравих гледките наоколо, а те си заслужаваха определено. Първо малко плавно изкачване до тунела който е прав като струна, май километър беше дълъг, и бая студен. 

Красота а
И продължава
Тунела - в дясно на снимката
После следва спускане пак по същия хубав и колоритен път, и така  до Девин. 

След тунела
Я, камион
Центъра на гр. Девин
Не знам защо бях решил че трябва да мина през града за Триград и се озовахме в центъра. Гледам телефона тотално забил, рестартнах и пуснах навигацията, а тя вика – карай обратно. Бре…, питам един чичка и той вика обратно…не спорих, щото не само миришеше а и изглеждаше на дъжд времето. 

Ще ни вали май
Време е да се изнасяме
Десен завой пак по главния път, след малко още един десен към квартала на Девин и хванахме вярната посока. Междуселски път с променливо качество на настилката, нулев трафик и много приятен за каране и наслаждаване на природата. Дъжда обаче се усещаше съвсем близо. На разклона за Ягодина в Телеш вече беше видно че току що е валяло сериозно. Е и кво, няма да се върнем  заради някакъв си дъжд я. Продължих да си карам под дърветата надвиснали над пътя и по едно време почна да ми капе по тенджерата. Време беше да спрем за по цигара и да оставим облака да вземе преднина. 

В началото на Триградското ждрело
Добре е валяло
Няк'ва гъба след дъжда
И кво като е мокро
От друга страна пък обаче мократа гора ни предостави съвсем различни гледки и усещания за природа. Подкарах лежерно нагоре, навигаторката се опита да снима в движение, спряхме преди тунела да се подивим на този невероятен скулптор Природа, пропълзяхме покрай Дяволското гърло и след още няколко завоя се озовахме в Триград.

Внимание, дървовоз в далечината.  В интерес на истината,  човека спря камиона преди мостчето и ми направи път да мина - евала !

Тук съм с малко над 300 км/ч   :-)  ха-ха-ха
И мокро е красиво
Малко е тесничко по пътя до тук
А в тунела е като в мечи ...."цензура"
Но пък е красиво
И доста височко
Метри преди Дяволското гърло
Два завоя преди Триград
Ако ще нощувате тук определено ви препоръчвам вила „Радост” . Стопаните са много мили и любезни хора. Стаята е съвсем прилична, със собствена баня и отделен вход, и има празен гараж в който може да приберете мотора си за през нощта, а и е на две крачки от „центъра”.

Нощувахме в стаята зад и над беседката, а Маша в гаража в дясно
Малко реклама, и за контакти
Цената както споменах е 30лв. на вечер, освен това могат да приготвят и вечеряи / или закуска ако желаете. Мисля следващия път да пробваме тяхната кухня. 
След като Маша беше настанена, захвърлихме багажа и се възползвахме от късмета си да пообиколим. Късмет, защото хазяите казаха че е спряло да вали буквално 5-10мин. преди да пристигнем. Триград е планинско селце в което май има някакъв животец. Едно кафене, един магазин, цигари без богат избор има в „барчето” до него. Два хотела с кръчми към тях. Тук няма богат избор на „културни мероприятия”.  Тишина, спокойствие, аромат на природа и гледки които пълнят очите и душата – това видяхме ние. Поскитахме малко, поснимахме и стана време за хапване.




Привлече ни терасата, за това избрахме механа „Камината”. Салатата с домашни зеленчуци беше уникална, а и другите неща бяха вкусни. 

Не може само скитане, трябва и храна
Последна снимка за днес, че ми се стопли мастичката
Обаче цените ми се сториха малко височки за грамажа, и за това че няма кой да те напсува в тва село - нещо от рода на ден година храни.
Та за тва казах по горе че ще опитаме кухнята на хазяите, пък и от беседката се разкриват същите чудни гледки. Хапнахме доволно, и физически и душевно и беше време да поспим.

280км. ТРИГРАД – ЧЕПЕЛАРЕ – АСЕНОВГРАД – СОФИЯ
( съвсем логично ден втори )


Късмета ни явно си беше останал в кръчмата снощи, но това го разбрахме час по късно. Пихме кафе на сладка приказка с хазяите, и с пожелание за лек път и скорошна среща стегнахме дисагите. Времето беше приятно хладно и облачно, пътя сух и пуст и без никакво бързане отново се насладихме на Триградското ждрело.



По мои сметки (5л./100км.), всеки момент трябваше да мина на резерва за това спрях на първата изпречила ми се бензиностанция, която е на двайсетина километра от Триград. След 260км по чукарите, Маша събра 11л. бензин…ми, никак не е зле. Не беше добре обаче небето и вятъра които не предвещаваха нищо добро.

С пълен тумбак, готова за път
Ама па е зеленооо

Лошо ни се пише
Дръпнахме по фас и се ометохме, но уви бяхме закъснели. Тъкмо  излизахме от кв.Настан и ни запука дъжда. На първото удобно място навлякохме дъждобраните и се примирихме с мисълта че днес ще караме просто за да се приберем. 

На печелившите, честитооо
Е, не че не се изкефих на пътя през Пампорово, жалко само че не разгледахме село Широка лъка което е обявено е за архитектурен и фолклорен резерват. Малко преди Чепеларе се наваля, и спряхме да се постоплим малко и да изпием по едно кафе. 

Избягахме на дъжда
Но за кратко, както е видно
Естествено малко след като тръгнахме отново започна и така до Пловдив. Жалко за хубавия и колоритен  път, да му се невиди.
Но пък нито селцето ще се помести, нито пътя ще се скапе скоро , така че „I'll be back” както казваше бате Арни в един култов филм. 

На сушинка под навеса на бензиностанция край Пловдив
Май спря да вали


След Пловдив мокрото беше само отдолу, но за финал на Ихтиман отново ни заплющя и ни изпроводи чак до вкъщи.

След тунела на Ихтиман
Положителното в цялата работа е че ни вървя по вода. Видяхме нови места в красивата ни страна, насладихме се на уникална природа и гледки, покарахме по колоритни пътища, и живи, здрави и отпочинали от сивото ежедневие, доволни се прибрахме у дома.

Няма коментари:

Публикуване на коментар