Белово - Юндола - Варвара 19.05.2017

Въпреки хладния делничен ден , на 19.05( петък) по обяд направихме личното си откриване на мото сезонa. Маршрута беше кратичък, но доста задоволителен. БЕЛОВО - ЮНДОЛА - ВЕЛИНГРАД - ВАРВАРА

До Ихтиман скучната ветровита магистрала не си заслужава да се коментира. От там, до Белово е позната територия, слаб трафик без кой знае какви промени, освен може би някоя закърпена и няколко нови дупки. Кара се с удоволствие, но трябва и голяма доза внимание.

В началото на прохода

Времето е идеално

Белово – Юндола е страхотен участък със нисък до среден трафик. 

Не особено трудни завои, красива природа, рекичка и мнооого гора.

Просто гледка

Лятото ще е чудесно бягство от жегите

 За съжаление асфалта е с доста кръпки и неравности, но към момента няма много камъчета и пясък. За Маша си е доста приличен за каране и даже се поувлякох малко със завоите, за което естествено бях порицан от навигаторката. Ма то с мотор и жена ако не легнеш – къде е кефа !

Все така красиво

В дясно, под червения чадър кротко си седеше Иво

Следващия път ще завием на дясно

На Юндола, търсейки да хапнем нещо попаднахме на колегата Иво. Не стига че се натресохме на масата му, ми даже и шкембе ни почерпи –  другия път е наш ред. Пък аз, нали съм много умен, не се сетих една снимка да си направим с моторите.

Юндола – Велинград си го знаем. Все така перфектен асфалт, хубави завои и прекрасни гледки. Във Велинград, в глухата уличка точно на центъра не ми искаха пари за паркинг или зона. По центъра няма кой знае какво да се види, може би само едно магазинче в ляво от сцената в което има не лоши колани от естествена кожа за 20 кинта парчето и разни други заплесийки . Човека занаятчия бил.

Велинград – Варвара, особено след като влезеш в дефилето – е няма омръзване този участък. Иска ти се да продължава вечно всичката тая красота, а ти само да караш, да караш… да караш.

И пак нямам снимки, явно докато не го мина пеша никога няма да спра за да снимам. Обаче следващия път си обещавам че поне на гарата на теснолинейката ще пуша една цигара и ще разходя обектива по баирите, линията, пътя и реката.

Нямаше как да стигнем до Варвара и да не навестим едни добри хора в Братаница. Е, навестихме ги, изядохме им вечерята, изпихме им швепса, а някои даже и от ракийката  им пийнаха, полафихме за туй-онуй и трябваше да тръгваме. Минахме покрай крайъгълния камък Звъничево със свито сърце ( поне аз де), без да бързаме и наслаждавайки се на последните километри за деня, посъбрали доста вечерен студ, но живи, здрави и на ход се прибрахме у дома. 

Да ни е честит мото сезон 2017. Урааааа