Закриване на мото сезон 2015-та година.

Зимата чукаше на вратата и днес решихме да се възползваме от слънчевия ден.

 

От София до Панагюрище си е все същото. 

Фас пауза в с.Белица

Ковти настилка , но приказни гледки, зеленина, свеж въздух и удоволствие от карането. 

След кратка разходка и обяд в Панагюрище тръгнахме към с. Чавдар. 

 

 

Панагюрище

До Панагюрските колони, където между другото не видях нищо интересно, а и след тях асфалта е на ръба на приемлив,но пък пътя е живописен и почти без трафик. Да нямаше толкова дупки щеше да е чудно за каране по тези завойчета, което се и случва малко след втория разклон за открития рудник, и на границата между Пазарджишка и Софийска област.

Пътя не е нов, но е в много добро състояние, вие се покрай реката и няма никакво движение. Караш си и се кефиш на вятъра, аромата на гора и природата.

Бях гледал на картата някакъв път през с. Карлиево за Челопеч, да не ходим до Златица и да се връщаме обратно. Викам си, колкото и да е зле пътя, няма и 5 км.- все ще минем някак си. Правя ляв завой към с. Карлиево и о… шок и ужас. 

 

 

Един ми ти черен асфалт се вие като змия из полето, чисто бели ленти по средата и краищата, знаци всякакви… Е не бях очаквал баш тук да налетим на европът. Не че не беше осран целия от едър рогат добитък, ма па сигурно и добитъка е евро. 

Това явно беше прелюдия към прословутото евросело, за което бяхме чули по новините .

А с.Чавдар наистина си го бива. Чисти, асфалтирани улици, голяма оборудвана детска площадка оградена с висока ограда да не се вмъкват добитък и други домашни и улични любимци, камери по стълбовете. Центъра в неделя вечер, късна есен е приказка.

Тишина и спокойствие, и красота сътворена от човека. Дано само същия този човек не я разруши след време. Общо взето си струва да изпиеш едно кафе в с.Чавдар – едно от малкото доказателства че в тая държава се прави и нещо хубаво, нещо за хората.

 

 

 

 

 

Вече се смрачаваше и беше време добрия стар подбалкански път да ни прибере у дома.

п.п.

Въпреки удоволствието от видяното, помирисаното и почувстваното, тази разходка ни навя 

и мъничко тъга. Тъга, защото се оказа и своеобразно закриване на нашия мото сезон 2015-та.     

 А когато едно нещо ти е донесло толкова много положителни емоции, толкова много нови усещания и впечатления, няма как да не си поне мъничко тъжен. 

Тъжен, и в същото време радостен, че си преживял всичко това,че си бил там, и че отново искаш да преживяваш, и да си някъде там.

Идва нов сезон, нови маршрути. Живи и здрави, сух асфалт и стабилни обороти.