Няколко пъти променях маршрута, сърце не ми дава да се гавря с Маша по разбитите междуселски пътища в милата ни родина. Отсечката Божурище - Брезник е отлична за круизиране. Много зеленина, свеж въздух, напълно задоволителна настилка и приятни завои… е на места имаше неприятни изненади, но с внимание се избягват без проблеми. Внимавайте между селата Златуша и Делян. Точно на излизане от лек и приятен десен завой има жп. прелез който е доста разбит, но линията функционира.
 |
| Обозначен е с необходимите знаци, така че се оглеждайте за тях. |
 |
| Даже и на бариера чакахме |
Брезник е хубав чистичък и приятен град. До Трън пътя позволява по
голяма скорост, но пък е осеян с кръпки и има няколко доста остри завои.
Обаче гледките са невероятни…и пак не спрях да снимам баси. На Ждрелото в момента се строи готин кът за отдих до реката, масички, барбекюта, хубаво ще стане за пикници.
 |
| Малка част от красотата на Ждрелото на р.Ерма |
 |
| Кътчето за скара е почти завършено. |
Поснимахме, попушихме , и огладняхме. В механата на колоритната стара
хижа Ерма (ще минете покрай нея на път за ждрелото) точно до реката,
хапнахме страхотни яйца с майонеза и шунка и селска плескавица.
Шкембенцето също бива, а като добавим и биричката, и народните цени -
кво друго му трябва на човек.
 |
| Терасата и паркинга пред механата |
 |
| Въздишките сериозно вредят на Вашето здраве |
Брезник – Батановци също е приятна за каране отсечка, въпреки че дъжда вървеше десет минути преди нас и беше мокро и хладно.
Плана, от Радомир да излезем на автомагистрала Люлин / Струма и да се прибираме, естествено се промени. В Радомир след справка с часовника определихме поредната точка – Кюстендил. Много се накефих на Радомир-Кюстендил и в двете посоки. По някакъв странен начин пътя ми беше по душа, въпреки недобрата настилка на места и няколкото завоя изискващи повишено внимание.
Тук и за първи път, за краткия ми стаж с мотора, ми излезе в моето платно насрещна кола в завой – и за да е весело бяха два джипа.
Всичко обаче се размина благополучно и без грам притеснение ( ма ся докато пиша, нещо ме свива под лъжичката)но, тва е поредното едно на ум дето не трябва да забравям на пътя. Друго което забелязах е че не спори пътя като влезем в София вечер - Маша ли не ще да върви, на мене ли не ми се кара…абе май и двете.
Идете до Ждрелото на р.Ерма, заслужава си. Пък може и заедно да тестваме барбекюто.
Плана, от Радомир да излезем на автомагистрала Люлин / Струма и да се прибираме, естествено се промени. В Радомир след справка с часовника определихме поредната точка – Кюстендил. Много се накефих на Радомир-Кюстендил и в двете посоки. По някакъв странен начин пътя ми беше по душа, въпреки недобрата настилка на места и няколкото завоя изискващи повишено внимание.
Тук и за първи път, за краткия ми стаж с мотора, ми излезе в моето платно насрещна кола в завой – и за да е весело бяха два джипа.
Всичко обаче се размина благополучно и без грам притеснение ( ма ся докато пиша, нещо ме свива под лъжичката)но, тва е поредното едно на ум дето не трябва да забравям на пътя. Друго което забелязах е че не спори пътя като влезем в София вечер - Маша ли не ще да върви, на мене ли не ми се кара…абе май и двете.
Идете до Ждрелото на р.Ерма, заслужава си. Пък може и заедно да тестваме барбекюто.
Няма коментари:
Публикуване на коментар