1.София - Куманово - Скопие - 11.07.2017г.

СОФИЯ – СКОПИЕ – ДОЙРАН – САНДАНСКИ – БАЧКОВСКИ МАНАСТИР 

Всичко започна от Струмица, нали не стигнахме до там преди месец и трябваше да идем до водопада и за пустата струмка. С дружни усилия ( на мене ми дай „гугъл мапс”, па на Кака „букинг ком” и ни гледай сеира),  стигнахме до идеята да минем през Смоларския водопад, да нощуваме на Дойранското езеро и на другия ден, през гръцко да се приберем…м дамм, ама неммм. Кака зададе въпроса „ Ми що па да не спим две вечери в Дойран и да покараме из Македония малко….хъм, тя зе да става еднаааа… Попитах аз колегите у мотофорума за малко инфо – кое, как, що при комшиите . Те дадоха някви хлъзгави идей …нещата “отиваха на зле”… Отделно ни се получиха едни финанси от лятна отпуска и малко допълнителен бач, … и кво се мотахеме още, та не тръгвахме …

250км. СОФИЯ  –  КУМАНОВО – СКОПИЕ 11.07.2017

( ден първи )

Рано сутринта, Маша беше проверена и заредена, багажа натъкмен,  и с настроение и лежерно темпо тръгнахме на път. АМ Струма си беше неизбежна, но след Дупница започна хубавото. Асфалта  е добър, трафика умерен, пътя живописен и много приятен за каране. Кюстендил си има околовръстно, по което минахме и не разбрахме как е през града, но и имахме по интересни неща за деня. След това, до границата става още по хубаво – трафика съвсем оредява, изкачвания, спускания, завойчета , природа…обаче бензин не запомних да има, ма май нямаше.

Гишетата на ГКПП Гюешево са на майната си от първата бариера, така че си карайте смело, само ако ще пикате у бугарско минете от дясно на сградата – стрелката за камиони, та да влезете на паркинга до WCто което е  чисто и безплатно, не че не може да се върнете после като нас де.На първото гише – нещо за деклариране..Тц, чаооо. На второто, две лични карти и малък талон(стар)- две минути и чаооо. На Деве баир даже нямаше митница, само документи и чаоооо.. Пушихме по цигара, менувахме сто лева за три иляди и триесе македонски денара, прочетохме че “цигари и енергетски пијалоци за малолетници не се продаваат” и потеглихме из страната. 

Вече в Македония

Менувачница

Пътя е добър, макар на няколко места да имаше неравности и кръпки, почти постоянно спускане през гора (нещо което щеше да ни липсва по-нататък) , със плавни и леки завои, а трафика е минимален.. Крива Паланка е първия град след границата, а центъра се вижда от главния път. До там се стига по моста, под който минавате и веднага в дясно се качвате на него. Не знам как е в целия град, ма центъра ми се стори доста оживен като за делничен ден. Парка до реката е готин. Чист и подреден, с цветни алеи, голям шахмат, един интересен компас и хубаво шадраванче точно до кафето дето бяхме седнали. Коритото на реката е направено на пешеходна алея, с пейки и лампи , че даже и продължаваха да го правят още нещо – абе красива работа, да им се не надяваш на тез македонци. Та тука пихме по едно кафе “со ладно млеко”  което ни струваше 100 денара/ 3.30лв. за двете, ма па ни ги донесоха и “со чаша ладна вода”.

Паркчето със шаха

Кафе со ладно млеко

 

Компаса

 Имахме път пред нас, така че не се мотахме много, но като се има предвид че Крива Паланка е само на 150 км. от София, това си е една добра дестинация за дневна разходка. 

Следващата точка на GPSа беше Куманово – 60км. по много приятен за каране сравнително нов път, който в началото върви покрай реката , после започва да се спуска и изкачва с плавни  готини завои, а трафика си е все така минимален. 

Към Куманово

Странно ми беше как след поредния завой, на десетина метра от пътя изниква къща, две или три а пък няма нито табела, нито какъвто и да било намек за населено място, пък си личеше че има живот в тези къщи. Чудна работа.

После пък,  в един равен участък преди магистралата друга изненада. Табелка за село, пет – шест къщи, табелка за край на селото. След малко пак, табелка за село, седем – осем къщи, табелка за край на селото. И те така поне четири пъти за съвсем кратко разстояние. Чудна работа. Лошото е че тук вече няма гора, а само ниска растителност край пътя и сянка няма никъде, така че въпреки желанието ни за фас-пауза продължихме до Лукойла  на Куманово. Не че тук имаше сянка, ма много ни напече, сигурно беше над 36-37 °C и трябваше малко да отморим. Подкрепихме се с български сандвичи – топли, топли от раницата на гърба на Кака и бяхме готови за последните само 40км., но си нямахме представа какво ни чака в Скопие. Но това предстоеше.

Куманово

Голяма сянка нали

Те натам е Скопие

Сега яхнахме прословутия A1, Автопат „Александар Македонски“  - много смешно ми звучи откакто разбрах че съществува. Иначе не е никак лош път, по добър от Хемус и Тракия със сигурност,  и много ми прилича на Струмата.

Малко след бензиностанцията гледаме патарина с по 4 или 5 бяха бариери в посока, ама в строеж. Викам си, размина ни се да плащаме. Даа,да  - ама не.Сто метра по натам старата с по 2 бариерки си бачка.Та на Куманово - Миладиновци - 60 денари (2.00лв) или 1.5 EUR ( 2.90лв.).И не си мислете че на излизане няма да платите пак патарина Миладиновци  -  Скопје - 40 денари( 1.30)  / 1 EUR ( 1.96)Абе грубо Куманово – Скопие  - 3.30 / 4 лв са таксите.

В Скопие движението е пълен хаос и страшна лудница. Колкото до сега ми направи впечатление че няма коли по пътищата, в тоя град бяха в изобилие, че и малко повече. На всичкото отгоре залухавия GPS ме заби в някви улички дето кола и мотор не могат да се разминат и тогава мистър Мърфи ми се ухили с лъчезарна усмивка. Температурата на въздуха сигурно беше към 40 °C, сещайте се с каска, ръкавици и кожено яке колко е. Маша поне стабилно държеше стотака по °C ,  без никакви опити за прегряване. GPSа вика карай на там, ама там копат нещо, начи карай на онам, ама на онам е глуха улица. Бе що ви неее  @#%&*^  и на гепесето и на мърфето. Охладихме с по фас под една сянка и айде обратно от де сме дошли. Хванахме големия булевард който после разбрах, как мислите се казва „Александар Македонски“ ,  нейсе след малко и GPSа хвана някаква посока и скоро пред зорките очи на Кака се изпречи пансион Бианко в който беше направила резервация.  Та като стана дума за зорки очи, тази жена ме изуми направо. Понякога даже и в София не е наясно точно къде е, а в Скопие ориентацията и беше безпогрешна, докато аз на моменти не бях много сигурен на къде точно сме се запътили. Бе чудна работа ви казвам. Та, настанихме се. Няма да коментирам условията в стаята, както и това че вместо обявените 18 EUR в букинга, ни поискаха 20, ма така бях прегрял че изобщо не ми се разправяше.  Важното беше че имаше топла вода, климатик, чисти кърпи и чаршафи. Другото важно беше че сградата разполага с вътрешен двор и настаних Маша там, и пред очите на рецепционистите.С две думи:  Не че се оплаквам, ма няма да повторим нощувка там. Здраве да е. Окъпани, по чехли и камизолки слизаме на рецепцията и некъв вика „ хИлоуу”,Кака нали е парче англичанка и тя „ Хелоу”, оня почва нещо да и говори и тя докато превключва на английски ми каза нещо, па оня вика „Бе вие от дека сте бре, от Бугария, епа оти ми не говорите на Бугарски” ха-ха-ха. Оказа се че е собственика. Та обелихме няколко лафа, тя го попита къде е зоопарка, а той реши че понеже е много жега и е далече ще ни закара. И докато пътувахме научихме че при тях било зле, ние сме били много добре. Много крадели техните, па наще не. Те нямали молове, па ние имаме.

Що ли не ни съвпаднаха мненията, направо чудна работа. Та, остави ни на зоопарка и ако знаех кво ме чака, нямаше да сляза от колата. Три часа след обяд + жега + жена, не са  добра комбинация ако си в центъра на Скопие, да  знаете. 

               Към част втора - СКОПИЕ ПЕША 10км. 11.07.2017