Добринище 28.06.2015г.

Маршрута за деня беше София-Добринище-Велинград-София
На 28.06.2015  сутринта пихме кафе на Лукоил Перник, и след като никой не се присъедини към поканата да караме заедно, прегазихме набързо скучната и студена АМ Люлин и стигнахме до Дупница. До там и времето беше хладно и нямаше кой знае какво за гледане.
Дупница – Симитли си е Е79, хем е добър-хем не е за каране. Основно трафика разваля кефа, иначе гледки и природа има, а и в нашия случай почна да духа и топло.
Симитли – Предела - Добринище си е друго нещо, добра настилка, слаб трафик, приятни завои. И при изкачването, и при спускането на Предела пътя е три-лентов, две ленти за изкачването - една за спускането. Гледките и природата са страхотни. До Добринище си е все така приличен път, позволяващ даже да се навакса малко време.

Хладно си беше по обяд в Добринище

 Идеята на това каране беше да се видим и запознаем с хората от форума на Star Hawks ISRA Bulgaria, които се бяха събрали за уйкенда в Добринище.

Верандата на къща за гости „ Баче Тодор”

 За съжаление всичко стана много на бързо и освен с Миро, чийто мотор преди време имах огромно желание да купя, и с Тишо и Стефан, с които имахме удоволствието да покараме, с другите не успяхме да поговорим кой знае колко. Надявам се другия път да имаме повече време.

Част от машините на групата

От Добринище заедно с Тишо и Стефан тръгнахме за Велинград. Пътя през Елешница до разклона за Разлог и Якоруда е много добър и като настилка, и като завойчета и като природа и гледки, ще се повтаря маршрута, то е ясно.
От там, до Якоруда, ако не се лъжа, тече ремонт на пътя, и най вероятно 2016 цялото трасе, до Юндола надявам се, ще е с нов асфалт.
След Якоруда природните красоти и пътната настилка почват да се разминават в геометрична прогресия. Колкото по уникални стават гледките, толкова по скапан става пътя. И пак не успях да видя теснолинейката – ще ида някой път, и ще седна да я чакам да му се невиди.
От с.Пашовци до Юндола пътя е пълна трагедия от към настилка. Дупки, бабуни, пясък, камъчета. За късмет попаднахме на колона от три буса с туристи, и в тоя трафик никъв шанс за изпреварване, та и доволно прахоляк налапахме.
Юндола е красота, въздух, природа, колоритно подредени сергийки с местни домашни сладка, коНтифлюри, и разни други работи които нямахме време да разгледаме.
Юндола – Велинград е приказка. Непрекъснатото спускане по нов асфалт, леките завои и минималния трафик ти дават възможност да се насладиш на природата и зеленината.
Във Велинград си взехме довиждане със Стефан, обядвахме набързо с Тишо и компания и тръгнахме към Ветрен дол.

Пред кръчмето във Велинград

 Велинград - Ветрен дол
Е няма такава красота просто, нито може да се опише с думи, нито да се почувства чрез снимки (не че има де), особено частта в която се движиш покрай реката и линията на теснолинейката. Трябва да се пропътува с мотоциклет за да се насладиш истински. Толкова се захласнах по тая отсечка че сега не мога да си спомня пътя скоро ли беше правен, или просто беше добър за каране. На Братаница се разделихме и с Тишо, той за Пазарджик, ние за Софията.
Поваля ни малко преди Белово, после малко около Момин проход, после малко след Вакарел, по магистралата.
В резюме : Много каране, малко снимане, купища положителни емоции и отлично настроение.
Страхотен маршрут който ще бъде повторен със сигурност.