2.Скопие пеша 10км. 11,07,2017

СКОПИЕ ПЕША 10км. 11.07.2017

( ден първи - пешеходен  )

Билетчето за Skopje ZOO е 50 денара на човек ( 1.65лв.).

Зоопарка не е лош, строят нови клетки на две места, но заради жегата сигурно не видяхме много животни. Най-интереси ми бяха жирафа, щот нямам спомен да съм виждал на живи до сега и една сова дето седеше до решетката и съскаше заплашително. Иначе маймунки, змии, вълци, един рис помъкнал пиле, секви птици и секъв добитък. 

Крава...шегувам се. Те това е совата

По предположения, от входа решихме да вървим наляво по сенчестия тротоар покрай „булевар Илинден” с идеята да стигнем до центъра. Минахме покрай „ Министерство на одбрана” , ( са като гледам картата можехме и  „ Градскиот парк во Скопje” и стадиона да пребродим) , и малко след това ожаднели и отново прегрели, се спряхме в едно кафене. 

Иде сервитьорката и ние: Скопско, а тя : Точено ли…А…Ахааа, точено, точено. След малко се връща : Е и пивото, е и ладна вода, е и кикиритки … голям смях падна с тия кикиритки които всъщност са пържените фъстъци. 

Скопско точено со ладна вода, и кикиритки

Заради жегата ли, що ли, ма по хубава бира не помня да съм пил скоро. Точеното удоволствие ни струваше 120 денара, ма така сладко я гаврътнахме и двамата . 

Пътьом си купихме лепенки от една аптека и малко след това се озовахме пред „Влада на република Македониja” . Баси и президентството, като в Рим са го докарали. Чудна работа ! 

След няколко метра в ляво видяхме стената на Скопско кале, и се запътихме натам по мост на р.Вардар, който веднага  припознах като нашия Лъвов мост, само че с грамадни лъвове, и различни от двете страни. Чудна работа !

Под калето се виждаха две сгради във същия изумителен стил. Едната кръгла, другата квадратна. В последствие, от дедо Томе в Дойран, разбрахме че понеже на сегашната власт не им  харесвала кръглата, си вдигнали квадратна. Чудна работа !

 До входа на крепостта се възползвах да походя бос по тревата че ходилцата ми почваха сериозно да изтръпват. В самото Кале не видяхме нищо освен реставрираната стена, в кулите не може да се влиза, така че остава само гледката към града и реката. 

Като за безплатен вход и тя е напълно достатъчна. Даже при будката на охраната има чешма със студена водичка, от която се възползвахме и на влизане и на излизане. 

От там, под воя на ходжата, се спуснахме към „Скопска чаршия”, пълна с магазини, работилници и ресторантчета, и населен основно с разни брадати субекти на всякаква възраст.

Пак според дедо Томе, от едната страна на р.Вардар е християнско Скопие, а от другата дето е калето и стария пазар мюсюлманско Скопие. Оставяйки пазара зад гърба си се натъкнахме на неспирна поредица от „Чудна работа !”. 

Паметници, безброй статуи, причудливи улични лампи… не, няма как да се опише с думи… аз лично бях потресен от този кич и претрупаност. В музеите не сме влизали поради ограниченото  време, ма тъкмо ще има какво да правим следващия път като ни се допие Скопско со кикиридки J . 

 Минахме по „Камен мост”, обходихме „площад Македонија” , минахме под „Порта Македонија” – почувствах се като в Париж. 

Камен мост и площад Македонија

Порта Македонија

Колеги от Украйна 

Като порасна голям и аз ще си купя мотор с такива куфари 

Обиколихме през парка срещу парламента, 

 и отново се върнахме покрай реката. 

Позяпахме неработещите кораби  хотел-ресторанти, 

прецапахме отново площада,

 и по уличките се запътихме към квартирата оглеждайки се за място за хапване. 

Македонски графити 😋

Изобилието на кръчмета в района ни пообърка, но доверявайки се на усета на Кака за такива места се настанихме в Кай Перо. Хапнахме салатка, паниран кашкавал и някави месца с гъбки, в тиганче, полети с едно ледено патронче Тиквешка Жолта. 

Цялата вечеря ни излезе доколкото помня около 1000 денара / 31лв. Храната е добра, ракията студена, обслужването бързо и акуратно, така че останахме напълно доволни. 

Слънцето клонеше към залез, и беше време да се прибираме. Доверявайки се отново на македонските GPS карти на Кака, с лежерна походка минахме по разни квартални улички, хапнахме сладолед за по 20 денара/ 0.65 лв. който не беше никак лош между другото. Видяхме още паметници, не че не бяхме видели достатъчно този ден и една странна църква – така и не разбрахме точно каква. 

Време беше да поспим – утре ни чакаха нови километри и емоции.

Към част трета Скопие - Стар Дойран - 12.07.2017 г.